МАКАРИНА - КЪПАНАТА БАНИЦА


Чудя се откъде да я започна тази публикация. Много са наболелите теми. 
Ние сме малка държава, ама народът ни е с голямо самочувствие. Гледаме само около нас самите и не се интересуваме от хората около нас. 
Така и с баниците. Малка държава и огромно разнообразие от начини на разточване, пукане, изпичане, варене, къпане. 
И...всеки държи на своето, с което е отраснал и не се интересува от баницата в съседното село. Да, ама аз дипломна работа по темата мога да напиша. Пиша, пиша, ама кой да чете?
Преди време омесих, разточих, къпах корите на една баница по рецепта на Снежана Белчева. Невероятен резултат, който се отличаваше от ценовската МАКАРИНА само по това, че корите бяха цели и, че използвах и масло. В някои райони се използва само олио, но пък аромата на масло е незаменим. И като изстине баницата с масло е много по-добра, отколкото с олио.
Е....живеещите в района на Русе, село Ценово и още в този край рекоха и отсекоха. Макарината е с кори нарязани. Не се варят цели. Е, хора има ли значение, когато вкусът, начинът на направа е един и същ.
Аз съм от шопския край. Ние такава баница нямаме. Но пък татко ми е от видинския край и там има едни обги. Корите са пукани на печката, после къпани и тогава се прави баницата. И знаете ли? Много по-българска ми се струва!
Та...МАКАРИНАТА откъдето и да я погледнем си е внос от Запада и по-точно Италия. По всякакъв начин корите са като тези за лазаня. В България всичките видове паста, нудели и т. н. се наричат МАКАРОНИ. Което пък не е така на Запад. Защото макароните са едни по-дебели спагети, ама с дупка. Както и да е! И направата на МАКАРИНА напомня направата на макарони. Тестото е точно като това за макароннени изделия. С много яйца. От там идва и името на тази баница, която си е типичната къпана баница. Може да е с цели кори, може да е с нарязани кори. Нарязаните кори са  по-лесни за  "къпане". Повече подробности в рецептата.
И понеже по река Дунав са идвали едно време новостите, от там някак си е дошла и преди сто и повече години МАКАРИНАТА.
Може да ме заклеймявате, може да ме линчувате, ама това е моята версия.
Бях току що омъжена, но много пътувала вече в Европа. В България в началото на 90-те тепърва започваха да предлагат пици и спагети. За лазаня не бяхме и чували. Е аз още тогавва направих първите си домашни кори за лазаня и първата си истинска такава. Рецепта от списание  Бурда, единственото вносно и женско списание с рецепти за времето си.
Като правих къпаната баница и днес Макарината се сетих за тези години и как почти същото време ми отне направата на корите за лазаня.
Така, че мили дами и господа. Ако имате вече закупена машина за направа на паста, просто я използвайте за направа на кори за МАКАРИНА. Много ще сте доволни. Бързо, лесно, хубаво. Аз нямах, но пък разбрах защо в Европа на дебелата точилка с две дръжки острани се казва точилка за паста. Ами това тесто само с тази точилка бързо и лесно се разточва. Българският начин с тънката бабина точилка доста ме забави.
Както и да е! Време е да се забавляваме с МАКАРИНАТА!
А който иска може да прочете още за къпаната баница тук.





НЕОБХОДИМИ ПРОДУКТИ ЗА ТАВА С ДИАМЕТЪР 30 СМ:

За тестото:
10 яйца
около  1 кг брашно /аз имах ТИП 550 и затова е малко по-тъмна моята баница, но пък и жълтъците ми са много жълти/
1 ч. л. сол

За поръсване:
150 гр олио /по ценовската рецепта/, но с добавка на разтопено масло по моята рецепта
500 гр краве сирене




  • В купата на миксера пресявам около 700 гр от брашното. Винаги е по-добре да се добавя брашно, отколкото да стане тестото твърдо.
  • Добавих солта и всичките яйца. Месих тестото не по-малко от 10 минути като ми се наложи да добавя и брашно. Останалото брашно ми беше нужно за поръсване по време на разточването на корите.


  • Готовото гладко, меко и нелепнещо тесто оставих за половин час да си почине, като го покрих с фолио за свежо съхранение.



  • През това време си подготвих мазнината /аз използвах и разтопено масло/



  • И натроших сиренето.



  • Тестото разделих на топки. Една по-голяма за основна кора, една малко по-малка от голямата за покриваща кора и 16 малки топки, колкото яйце. Можете и само 8 да отделите, но ще Ви е по-трудно разточването, ако за първи път правите макарина. Покрих ги с фолио за свежо съхранение, за да не хващат кора.


  • В русенското село  Ценово правят корите само с размер на тавата, но аз реших да я направя като в Свищовско или родния край на Анна Каршовска или с една голяма и некъпана кора на дъното и една кора с размер на тавата  и некъпана най-отгоре.
  • Започнах с разточването на голямата топка и по стария бабин начин, с тънката точилка. 




  • Разточих кората с размер по-голям от този на тавата така, че краищата да висят от тавата.
  • Ако решите да е по ценовски, първата некъпана кора е с размер дъното на тавата.
  • И в двата случая намажете първо тавата с мазнина.



  • Сега започнах малките топки да разточвам с дебелата точилка за паста. Много по-лесно и бързо е. Можете спокойно да използвате и машината за паста, която се продава вече във всеки магазин. Не е нужно корите да са кръгли, защото така или иначе ще ги режете.


  • Разточвам кората максимално, но така или иначе не е нужно да е прозрачна. 
  • Нарязвам на четири парчета.


  • В тенджера сипвам 2 л подсолена вода и като заври, намалявам котлона.
  • Пускам триъгълниците и варя около 30 секунди до 1 минута.



  • Вадя триъгълниците върху чиста кърпа да се изцедят от излишната вода.


  • Поръсвам първата кора с мазнина



  • Подреждам триъгълниците и отново поръсвам мазнина.



  • После поръсвам сирене и подреждам следващите сварени триъгълници.



  • Повтарям всичко докато свършат малките топки и сиренето. 
  • След последната малка кора прибирам и краищата на първата кора.


  • Разточвам последната по-голяма топка и с нея покривам цялата баница. Тя не се вари и в двата случая. И при свищовския начин, и при ценовския начин.
  • Намазвам обилно с мазнина.


  • Загрявам фурната до 200 градуса и без вентилатор.
  • Пека баницата точно 1 час на първо ниво отдолу нагоре, но на 30-тата минута покрих с фолио, за да не изгори.
  • Ако имате огнище или печка на дърва е хубаво да я изпечете отгоре и да я обръщате. Така резултатът ще е повече от оригинален.


Макарината е вкусна и гореща, и студена.


Богато е разнообразието от баници в България. Всеки регион си има своя, но е хубаво да се научим да приготвяме повечето от тях, за да предадем тези умения на децата си и да се съхраним като нация.
Нека уважаваме вкусовете на всички фолклорни райони и не смятаме, че нашата баница е най-добрата. Всяка има своя чар и незабравим вкус. Горда съм, че в Ухае на...можете да прочетете и да се опитате да направите повече от 20 вида баници.


Ако харесвате моите рецепти и начина по който Ви ги представям, можете да се присъедините към моята Фейсбук-група ОБИЧАМ ДА ГОТВЯ! В нея ще срещнете хора, които обичат да се забавляват в кухнята и да споделят рецепти!



Нека обичаме българската кухня, да я съхраним и предадем на поколенията!

Коментари