Ухае на Великден!
Големите празници като Великден и Коледа ме накараха да кръстя блога си "Ухае на ...". Винаги, когато идва един от тези големи празници се готвят ястия, свързани с празника. И когато в този момент влезе някой у нас се чува възгласа "Мммммммммммм мирише на Великден" или "Ммммммммммммм мирише на Коледа".
А как мирише на Великден? Ами Великден мирише на козунак, зелена салата, печено агнешко и мнооооооооооого яйца.
Аз пък винаги съм обичала да си меся сама козунаците. По-вкусни са от купените, а пък тук няма и откъде да си купиш козунаци.
НЕОБХОДИМИ ПРОДУКТИ:
500 гр брашно
3 яйца
150 мл прясно мляко
125 гр захар
75 гр масло
25 мл олио
1 пак. суха мая или 1/2 кубче прясна мая
щипка сол
1 с. л. ракия
2 пак. ванилова захар
няколко капки ванилова есенция
настърганата кора на един лимон
по желание:
локум, стафиди, бадеми,
Хубаво е помещението в което ще се меси козунакът да е добре затоплено, но ако например кухнята ви е голяма или заедно със столовата и хола - едно цяло, както е при мен - просто включвам фурната на 50 градуса и там втасва козунакът.
- В купата за разбиваме смесвам брашното, солта, ванилията, 1 с. л. от захарта и сухата мая. Разбърквам и правя кладенче.
- Ако използвам прясна мая, я начупвам в кладенчето и заливам с част от затопленото прясно мляко, като не забравям и да добавя малко захар. Изчаквам десетина минути маята да се активира.
- В кладенчето добавям разбитите яйца, като отделям белтъка на едно от тях за намазване на козунака.
- В друг съд смесвам прясното мляко и останалата захар. Загрявам на микровълновата. Разбърквам до разтопяването на захарта и когато температурата спадне до 45 градуса или при проба с пръст да не е горещо млякото, добавям ракията, кората от лимон и есенцията.
- В трета купичка разтопявам маслото на микровълнова фурна и му добавям олиото.
- Започвам бавно да бъркам яйцата, накрайниците на миксера са за тесто. Ако използвам планетарния миксер, включвам на първа степен.
- След това добавям на тънка струйка топлото мляко като продължавам разбъркването.
- Като свърши млякото добавям на тънка струйка само половината от разтопената мазнина.
- Разбърквам с миксера до момента, в който се оформи топка тесто около накрайниците на миксера.
- Увеличавам мощността на втора степен и продължавам месенето с миксер.
- Започвам да добавям по малко от мазнината и да бъркам, добавям мазнина, бъркам и така до пълното й изчерпване.
- Самото месене трае около 10 минути, което замества удрянето на тестото 100 пъти в масата.
- Но по мое мнение, за достигането на така желаните конциа в козунака е бавното добавяне на мазнината и дългото месене. Сега с технологиите можем да си позволим да месим един козунак 10 минути. Преди просто ми омръзваше.
- Дооформям тестото на ръка и покривам със стреч фолио. Оставям купата на топло /при мен беше 25 градуса в стаята/ и чакам около половин час, ако е месен на ръка час и половина или докато увеличи двойно обема си.
- Ако ползвам стафиди - накисвам с малко ром да омекнат и да получат аромат и вкус на алкохол.
- Втасалото тесто извадих от купата и леко с ръце разточих на дебела продълговата кора, която отрязах с нож на три ленти.
- Върху всяка лента подредих локум. Друг път слагам стафиди, или пък намазвам с мармалад от шипки.
- Навих лентите на рула, които оплетох на плитка.
- Завих плитката на кръг и поставих в намазнена дълбока тава. Вие използвате съд, с който разполагате. Не трябва да е много голям, за да се получи висок козунак.
- Покрих с кърпа и оставих отново на топло да втасва за около 20 - 30 минути, но ако е ръчно месен - второто втасване също трае по-дълго. Просто следях да удвои обема си.
- Включих фурната да загрява на 175 градуса.
- Намазвам с леко разбития белтък и декорирах с перлена захар, нормална захар и счукани лешници.
- Пекох до леко позачервяване на 175 градуса и после намалих фурната на 150 градуса. Оставих за още около час във фурната. Това обаче ще прецените Вие сами.
- Готовия козунак извадих от фурната и оставих за около 5 минути в тавичката.
- После извадих много внимателно от тавичката и оставих на решетка до пълното му изстиване.
Няма по-лесно нещо от това да приготвяш българска храна! Важно е желанието! Нека съхраним тази невероятно вкусна и обичана кухня! Предайте на децата си!
Станете член на моята кулинарна група във Фейсбук - Обичам да готвя! Място за хора влюбени в кулинарията!
Коментари